„Веднъж на една Нова година играх 12 часа. Сутринта припаднах, но после бързо се съвзех. Не бях ходил до тоалетна, не бях пил дори вода. Нашите ли, те дори не разбраха.“ Думите са на 16-годишен младеж, който идваше при мен на психологически консултации в училище. Когато го попитах какъв иска да стане, той ми отговори, че иска да работи нещо с компютри, но не знае точно какво. Бледият младеж нямаше никаква мотивация да ходи на училище, да излиза навън с приятели, бе занемарил хигиенните си навици, бързо се разконцентрираше и губеше търпение (нещо, което си наблюдава и при наркотичната зависимост). Очакваше с нетърпение да приключат учебните часове, за да се прибере вкъщи, където да се потопи в света на дигиталната реалност. Там…“можеш да правиш каквото си искаш, освен това почти винаги печелиш, а когато губиш, пускаш играта отначало“.
Психично разстройство от видеоигри (gaming disorder)
Гейминг разстройство (gaming disorder) или казано на български зависимостта към видеоигрите е официално призната през 2018 г. от СЗО за психично разстройство. То се наблюдава най-вече при деца и младежи, често се среща обаче и при възрастни. Определян като „дигитален хероин“, „геймингът“ се възприема като изключително пристрастяващ по своята същност. Година по-късно – през 2019 г. Великобритания отваря първата клиника за лечение на деца, зависими от видеоигри. Fortnite, Candy Crush и Call of Duty са само част от игрите, водещи до тежката пристрастеност, която лекуват в клиниката. Установено е, че при този вид пристрастеност съществуват симптоми на абстиненция (когато детето не е играло видеоигра), подобни на тези при наркотична зависимост – потене, главоболие, проблеми със съня, повишена тревожност, панически атаки, агресия, десоциализация. Липсата на физическа активност пък води до други проблеми като например наднормено тегло в по-късна възраст. Изследвания сочат, че при този вид зависимост хормоните допамин, адреналин, серотонин, които мозъкът ръководи, са в тотален дисбаланс.
Как стои въпросът в България?
У нас въпреки нарастващият брой деца, които са в риск от отпадане от училище заради пристрастеността си към видеоигрите, липсват каквито и да е мерки за превенция или лечение. И докато хеоринът беше бичът на миналия 20 век, „геймингът“ се превръща в основна опасност пред децата на 21 век. Твърде подценявано от родителите психично разстройство, което може да има пагубни последствия върху подрастващите. Подценявано, защото повечето родители и експерти си мислим, че дигиталните игри не са отровата, която наркоманите вкарват под различна форма в телата си, и от която могат да получат свръхдоза и да умрат. Дали? 16-годишният младеж, за който ви разказах в началото на статията, е припаднал. Това е свръхдоза.
В България все още предстои обществената дискусия за вредите, превенцията и лечението на този тип зависимост, отключваща психично разстройство. Експерти съветват превенцията да започне от най-малка възраст. Колкото по-малко е детето, толкова по-малко време трябва да прекарва пред екран (телевизионен, компютърен, екран на мобилен телефон). Деца над 7 години трябва да играят видеоигри не повече от половин час на ден, под 7 – максимум 15 минути. Към днешна дата дистанционното обучение допълнително усложнява проблема и тепърва ще наблюдаваме последствията и ще търсим решения.
Категории: Статии