Ново изследване на учени от Университета в Синсинати (САЩ) установява връзка между стреса, който преживява бъдещата майка и промени в митохондриалната ДНК на бебето. Тези промени могат да отключат заболявания у детето, вероятно дори през целия му живот. Психосоциални фактори, създаващи стрес при бременната жена като липсата на социална подкрепа, самота, развод или загуба на близък, могат да доведат до мутация на митохондриалната ДНК на детето и да бъдат предшественик на множество заболявания, сочи проучването на Университета в Синсинати. „Има много състояния, които започват от детството и са свързани с митохондриална дисфункция, включително астма, затлъстяване, разстройство с хиперактивност и дефицит на вниманието и аутизъм“, казва д-р Кели Брънст, асистент по екология и обществено здраве в Медицинския колеж и водещ автор на изследването. По време на проучването изследователите са декодирали митохондриалния геном и са идентифицирали мутации в 365 проби от плацентите на майки в Бостън и Ню Йорк, в периода 2013 – 2018 г. Използван е регресионен модел с много вариации, за да се разгледа стресът на майката през целия живот по отношение на броя на генните мутации в митохондриалния геном на плацентата. Жените, които изпитват повишен психосоциален стрес (това включва сексуално насилие, домашно насилие, сериозни травми, лишаване от свобода, физически или психични заболявания, както и семейни затруднения) показват по-голям брой плацентарни митохондриални мутации. Най-висок риск от мутации се наблюдават при чернокожите жени. Белите жени също са изложени на риск, но не и испанките и латиноамериканките. По думите на д-р Брънст едно от обясненията може да бъде това, което изследователите наричат „Hispanic paradox“. Това е епидемиологичен феномен, който показва по-добро здраве и по-ниска смъртност при испанки и латиноамериканки спрямо останалите бели жени въпреки по-големия риск и по-ниския социално-икономически статус.
„Идеята на проучването е да разберем средата, в която живеем. В случая стресът и травмата на майката влияе върху митохондриалната функция и в крайна сметка върху невроповеденческото развитие на детето“, казва още д-р Брънст. „Надеждата ни е да разберем защо някои деца са уязвими от развитие на комплексни състояния, свързани с излагане на вредни въздействия на околната среда като хроничен стрес или замърсяване на въздуха“, допълва тя. Д-р Брънст ръководи предишно проучване, което разглежда връзката между излагането на замърсяване на въздуха, свързано с трафика на моторните превозни средства, и детската тревожност, разглеждайки променените неврохимични процеси при подрастващите.
Констатациите от изследването са публикувани в научното списание „Biological Psychiatry“.
Източник: https://www.sciencedaily.com
Превод и редакция: Искра Хотнишка
Категории: Статии